Разбиране на условията за плащане в клиентски договори

Условията за плащане в клиентските договори определят кога и как получавате заплащане. Грешната им интерпретация води до дълго чакане, проблеми с паричния поток или спорове – особено когато клиентът бави с плащането или „приемането“ е неясно. Договор, който казва „плащане в рамките на 30 дни“, може да означава нещо много различно от „плащане при приемане“. Ето ръководство с прост език за най-честите условия за плащане, какво обикновено означават на практика и какво да поискате, за да не останете да чакате без възможности.

Често срещани условия за плащане

Преди да подпишете, уверете се, че разбирате точно кога започва отброяването и кога плащането е дължимо. Малки промени в формулировката могат да означават големи разлики кога виждате парите.

Net 30 / Net 60 / Net 90

Изпращате фактура и клиентът има толкова дни за плащане. „Net 30“ означава, че плащането е дължимо 30 дни след датата на фактурата (или понякога след получаване на фактурата). Net 30 е обичайно и разумно – обикновено ще получите заплащане в рамките на месец от фактурирането. Net 60 или 90 е бавно: може да чакате два или три месеца след приключване на работата, преди да видите пари. Това може да усложни паричния ви поток, особено ако правите голям проект или имате разходи (напр. поддоставчици, инструменти) за покриване предварително. Ако клиентът настоява за net 60 или 90, откажете – или преговаряйте за частично предварително плащане (напр. 50% при подписване, 50% при доставка), за да не носите пълния разход. Проверете също кога започва отброяването: от датата на фактурата, датата на доставка или датата на „приемане“? Предпочитайте дата на фактура или доставка, за да не чакате клиента да „приеме“, преди отброяването дори да започне.

Плащане при приемане

Плащането е дължимо, когато клиентът „приеме“ или „одобри“ работата. Проблемът е, че приемането често е недефинирано. Трябва ли клиентът да подпише нещо? Да изпрати имейл? Просто да не възрази в рамките на X дни? Ако приемането е субективно („когато сме доволни“), клиентът може да забавя неопределено, казвайки „нужни са ни още няколко корекции“. Предпочитайте „плащане в рамките на X дни от доставката“ или „плащане в рамките на X дни от фактурата“ – така че тригерът да е нещо, което вие контролирате (доставихте, издадохте фактура). Ако настояват за „при приемане“, поискайте ясна дефиниция: например „приемане настъпва 7 дни след доставка, освен ако клиентът не предостави писмена обратна връзка, уточняваща защо работата не отговаря на договорения обхват“. Така няма да чакате завинаги. Питайте също какво се случва при спор: получавате ли все пак заплащане за неоспорена работа? Можете ли да ескалирате (напр. медиация), ако откажат неразумно да приемат?

Плащане по етапи

Получавате част от таксата на определени етапи – напр. 30% при подписване, 40% при първи черновик, 30% при крайна доставка. Това е обичайно и може да помогне на паричния ви поток. Но уверете се, че етапите са ясно определени и не подлежат на неясно „удовлетворение“. Например „40% при първи черновик“ трябва да означава „40% в рамките на X дни от доставка на първия черновик“ – не „40% когато клиентът одобри първия черновик“. Ако се изисква одобрение, добавете срок: „одобрение или писмена обратна връзка в рамките на 14 дни от доставка; при липса на обратна връзка се счита за прието“. В противен случай клиентът може да седи върху черновика и да забавя плащането ви. Изяснете също какво означава „първи черновик“ или „крайна доставка“ – резултатите трябва да са посочени в обхвата, за да няма спор дали етапът е изпълнен.

Закъсняло плащане и такси

Какво се случва, ако клиентът плати късно? Много договори мълчат – което означава, че нямате лостове освен да ги търсите. Ето какво да търсите и какво да поискате.

Лихва при закъсняло плащане

Някои договори позволяват да таксувате лихва или такса при закъснение след период на грация (напр. 1,5% месечно след 30 дни закъснение). Това ви дава лост и ви обезщетява за забавянето. Ако договорът не споменава такси при закъснение, обмислете да поискате клауза: например „лихва 1,5% месечно (или максималният процент, разрешен от закона) върху просрочени суми, начисляваща се от падежната дата“. На някои места има законов процент (напр. във Великобритания); проверете юрисдикцията си. Дори ако никога не го приложите, наличието на клаузата може да насърчи клиента да плати навременно.

Без такса при закъснение

Ако договорът мълчи, може да нямате възможности освен да изпращате напомняния и в най-лошия случай да преследвате претенция (което може да е скъпо и отнемащо време). Преди да подпишете, обмислете да поискате клауза за закъсняло плащане. Ако клиентът не се съгласи с лихва, поне поискайте фиксирана такса след X дни закъснение (напр. 50 лв или 5% от просрочената сума) – нещо, което показва, че закъснялото плащане има цена. И уверете се, че имате ясен процес: кога изпращате първото напомняне? Кога ескалирате (напр. спирате работата до плащане)? Поставете го писмено, за да не гадаете.

Какво да поискате

Преди да подпишете, опитайте да получите следното в договора.

• Предпочитайте net 30 или по-кратко. Ако клиентът настоява за net 60 или 90, натискайте за частично предварително плащане, за да не финансирате целия проект.
• Свържете плащането с датата на фактура или доставка, не „приемане“, освен ако приемането не е ясно определено и ограничено във времето (напр. „счита се за прието 7 дни след доставка при липса на писмена обратна връзка“).
• Включете клауза за закъсняло плащане – лихва или фиксирана такса след период на грация – за да не останете да чакате без възможности.
• Определете етапите ясно, ако плащането е по етапи. Всеки етап трябва да има ясен резултат и ясна падежна дата за плащане (напр. „плащане в рамките на 14 дни от доставка на етап 2“).
• ПредиДаПодпишеш може да подчертае клаузите за плащане и срокове във вашия договор, за да преговаряте с увереност.